Виолета не хваща асансьора

Свежа като халбата бира, която разхлажда летния следобед, този дебютен филм на Мамен Диас повдига темата, като един Ромер от XXI век, за вечното хилядолетно недоволство, в свят, пълен с възможности, което прави изборът на само една, много труден. Виолета много добре знае това. Тя е двайсетгодишна и не е много наясно как да използва таланта си докато прекарва лятото в Мадрид, като стипендиант в едно издателство, закрепена към вентилатора заедно със съквартирантката си и избягвайки жегата между афера и афера, които не изясняват съмненията ѝ, а само ги умножават. Филмът е нискобюджетна версия на Hannah takes the stairs (Джо Суонбърг, 2007) с диалози изпълнение с естественост и искра, впечатляващата игра на Виолета Родригес и с автобусите в Мадрид, с четиридесет градуса на сянка и интериори изпълнени с „gotelé“.