На 6 октомври празнуваме третото издание на Деня на испанското кино, който отдава почит и припомня испанското кинематографично наследство чрез възстановяване на особено важни поради връзката им с различната публика във всеки момент произведения, но също така и за представяне на филми, чиято уникалност им отдава почетно място в нашето кино.
Тази година се представя филмът Embrujo („Магия“), режисиран от Карлос Серано де Осма и с участието на Лола Флорес и Маноло Каракол, две безспорни звезди на фламенко музиката и танца.
Далеч от това да има пред себе си филм, свързан с испанското кино в момента, екипът зад продуцентската компания Boga заложи на една реализация и естетическо предложение, които са влезли в диалог с визуалността на кинематографичния експресионизъм чрез едни постановка и монтаж, залегнали в най-доброто от авангарда на европейското кино от началото на века.
Ето защо това заглавие от 1947 г. е рядкост, в която най-революционният израз на сценичното фламенко се кръстосва с кино, което претендира да бъде разрушително и новаторско, което, както можеше да се очаква, имаше горчиво-сладък прием сред публиката по това време, чиито очаквания бяха насочени към по-конвенционално кино.
Погледнато от сегашна гледна точка, „Embrujo“ („Магия“) е кинофилско бижу и пулс към момент, в който един от най-горещите фолклорни корени на 20-ти век — фламенкото — успява да се изрази чрез хегемонната среда на онова време — киното.
„Embrujo“ („Магия“) също така служи за отбелязване на стогодишнината от рождението на великата Лола Флорес, която след този филм имаше блестяща кариера в популярното испанско кино и в различни сценични представления, а по-късно и по телевизията, докато се превърна в истински мит на испанската култура.
