Полугласно

Кореспонденцията между двете режисьорки на този документален филм, млади кубинки, принудени да напуснат страната си в търсене на по-добро бъдеще, предлага мозайка от образи, където деликатната визуална композиция на ежедневния им живот съпътства изтичането на времето. Както се посочва в заглавието му, интимният и съучастнически разказ за техния живот постига смисъла си именно в общуването между двете, където личи желанието им да оставят в писмен вид уникалността, толкова ежедневна и близка, на техния живот.