Разказ и реалност

Определена от реализма като доминантна естетика, как испанската проза се свързва с „реалното“? Как „реалното“ стои в българския съвременен роман? Дали реалността е отправна точка, точка на пристигане или претекст за трансформация? Пред писателя стои въпросът между богатството на реалността и нуждата разказаните истории да бъдат преобразувани в естетически обекти. От там и бумът на жанровете - например криминалният роман или автофикцията - може би свидетелстват за една „реалистична“ криза между автора и обкръжаващия го свят. Реална ли е хиперреалността в криминалния роман? Реални ли са личните и дълбоки истории, които един автор създава вътре в себе си?