Празникът на други

„Това, което ме занимаваше в този филм беше идеята за края на празника; идеята за промяната, за кризата. Исках да проследя пътя на разпада, следата от музиката, залеза на лятото, приключването на работата, привършването на парите. Исках просто да съм там, където зимата застига едни музиканти, принадлежащи на време, което бавно изчезва. Тази идея е отправната ми точка, за да разиграя различни  видове тишина и шум. Създавам звучно тяло като отзвук на интимността на герои, живели в по-добри времена. Запушвам си ушите, съзерцавам испанската „вербена“ и чувам как празникът отива към своя край.“ Ана Серет