Поети без език

Може би универсалната поезия е езикът, който стои отвъд езика. Поезията като език на разума, който разкрива една вербална стратегия, която с малко елементи достига най-дълбоката реалност; подчинена на традиция, преплитаща настоящето на поета с паметта на ритъма, техниките на други творци... но този процес само и единствено в собствения ли език се случва? Не съществува ли универсален поетичен дух, който създава необикновени връзки между традиции, езици и антагонистични времена?